Южна кръв
"Десет кръгли луни претъркулиха хребета.
Път ли нямах, та тебе сънувах?
В недолюбени нощи очите ти дирех,
непогалена, в лудост будувах.
Десет тежки чембера опасаха дните ми –
мен да вържат, та теб да забравя.
Ала мислите в спомени грешни политаха
и превръщаха дните в жарава.
Десет луди кушии подпалиха нощите.
Обичта ми узря из лозниците.
А страстта ми презря в кехлибарени гроздове,
и потече – сълзи по ресниците.
Десет дъбови бъчви наляха си пазвите,
кипна виното, спряло на пристан.
И осъмвах сама, прекипяла сред страстите.
Моят спомен в любов се разлисти.
А очите ми дълго жадуваха изгреви.
Ден ли нямах, та нощ си наливах?
Днес те мамя с рубинени устни от виното
и такава до гроб те опивам."
Стих: Йорданка Господинова
• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.
• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.
• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.
• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.
• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.
"Десет кръгли луни претъркулиха хребета.
Път ли нямах, та тебе сънувах?
В недолюбени нощи очите ти дирех,
непогалена, в лудост будувах.
Десет тежки чембера опасаха дните ми –
мен да вържат, та теб да забравя.
Ала мислите в спомени грешни политаха
и превръщаха дните в жарава.
Десет луди кушии подпалиха нощите.
Обичта ми узря из лозниците.
А страстта ми презря в кехлибарени гроздове,
и потече – сълзи по ресниците.
Десет дъбови бъчви наляха си пазвите,
кипна виното, спряло на пристан.
И осъмвах сама, прекипяла сред страстите.
Моят спомен в любов се разлисти.
А очите ми дълго жадуваха изгреви.
Ден ли нямах, та нощ си наливах?
Днес те мамя с рубинени устни от виното
и такава до гроб те опивам."
Стих: Йорданка Господинова