Забрави ме
"Не ме причинявай на никоя друга след мен.
Остави всяка обич сама да намери сърцето.
Забрави ме. А после живей във различния ден
със мечти, от които различно ще плаче небето…
И не казвай с тъга, че боли от раздяла нощта.
Че сънят лудо бяга…
Че искаш да върнеш стрелките…
И, че някога, някога,
колкото девет лета,
в твойте мисли се връщам.
И може би още те питам,
ти дали все така си мъжа, който спира дъха?!...
И обича различно.
В различно откраднати нощи…
И дали, ако с друга вървиш в този миг през света
пак си онзи, без който звездите умират…
А може
да си вече човека, повярвал във сивия ден.
И прегърнал в душата си скучния делник….
Тогава
няма как в нощ без сън да жадуваш жената с криле,
щом съм тази, която танцува по жива жарава.
Забрави ме, когато от залези будни кърви,
забрави ме, дори и когато зората се ражда…
И върви в своя път. А когато от сиво боли,
забрави за страстта, утолявала твоята жажда…"
Стих: Йорданка Господинова
Разгледайте моите картини с балерина.
• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.
• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.
• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.
• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.
• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.
"Не ме причинявай на никоя друга след мен.
Остави всяка обич сама да намери сърцето.
Забрави ме. А после живей във различния ден
със мечти, от които различно ще плаче небето…
И не казвай с тъга, че боли от раздяла нощта.
Че сънят лудо бяга…
Че искаш да върнеш стрелките…
И, че някога, някога,
колкото девет лета,
в твойте мисли се връщам.
И може би още те питам,
ти дали все така си мъжа, който спира дъха?!...
И обича различно.
В различно откраднати нощи…
И дали, ако с друга вървиш в този миг през света
пак си онзи, без който звездите умират…
А може
да си вече човека, повярвал във сивия ден.
И прегърнал в душата си скучния делник….
Тогава
няма как в нощ без сън да жадуваш жената с криле,
щом съм тази, която танцува по жива жарава.
Забрави ме, когато от залези будни кърви,
забрави ме, дори и когато зората се ражда…
И върви в своя път. А когато от сиво боли,
забрави за страстта, утолявала твоята жажда…"
Стих: Йорданка Господинова
Разгледайте моите картини с балерина.