Олив в дъжда

Продаден оригинал

Дълго чакан, дъждът тихо шепти в скута на все още зелената трева и току отронва налети със сок ябълки на алеята. Под навъсеното небе, на жицата, лястовички са накацали плътно една до друга – мокри глупачета – може би това е техният начин да се порадват на прохладата. Любимият орех е свел клони почти до земята, натежал от светлозелени боздуганчета. Късните рози цъфтят с надиплени, съвършени цветове, които при най-лекото докосване, разпръскват наситен сладък парфюм. Вечер, под звуците на стотици щурчета, почти пълната луна се появява над хълма, като житена питка, готова да се претърколи и изгуби в гората. В далечината глухо долита откъслечно потропване на чанове. Времето е замряло, уловено в прегръдката на тази красота. Единственото, което го вълнува, е тайният живот на габъра, пъстрите поли на кълдъръмчетата и тихия ромон на дъжда, унасящ в спокойна дрямка.
А някъде там търсят рая…

Текст: Александрина Караджова

Година на създаване:
2010
Размер на платното:
40 x 40 см
Размер с рамка:
69 x 69 см
Материал:
Сух пастел
Медия:
Грундиран картон
Преобладаващ цвят:
зелено
Ключови думи / сюжет:
лице, женски образ, венец, маслинова клонка, маслини, нежно, дълга коса, жена
Важно!

• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.

• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.

• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.

• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.

• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.

Олив в дъжда

Продаден оригинал

Дълго чакан, дъждът тихо шепти в скута на все още зелената трева и току отронва налети със сок ябълки на алеята. Под навъсеното небе, на жицата, лястовички са накацали плътно една до друга – мокри глупачета – може би това е техният начин да се порадват на прохладата. Любимият орех е свел клони почти до земята, натежал от светлозелени боздуганчета. Късните рози цъфтят с надиплени, съвършени цветове, които при най-лекото докосване, разпръскват наситен сладък парфюм. Вечер, под звуците на стотици щурчета, почти пълната луна се появява над хълма, като житена питка, готова да се претърколи и изгуби в гората. В далечината глухо долита откъслечно потропване на чанове. Времето е замряло, уловено в прегръдката на тази красота. Единственото, което го вълнува, е тайният живот на габъра, пъстрите поли на кълдъръмчетата и тихия ромон на дъжда, унасящ в спокойна дрямка.
А някъде там търсят рая…

Текст: Александрина Караджова

Чанта

Няма добавени продукти в чантата

Сайтът ми използва “бисквитки”, за да работи добре. Ако искате да разберете какви данни се записват в тях, натиснете тук. Продължавайки напред, вие се съгласявате с тази функционалност.

OK