Да те обичам

Продаден оригинал

"Да те обичам

е като да тичам сляпо

насрещу побеснели ветрове.

Косите ми, 
очите ми 
побъркват.

В сърцето ми се впиват.

И дали

след бурята ще бъда същата

не ги е грижа.

Обгръщат ме с прегръдки ненаситни.

Коварно нежно 
отнемат въздуха, 

раздират сетивата.
Препълват ме до крясък,
да поискам милост!

После...
кротко, 
в краката ми прилягат.

И отпечатват името ми в пясък.

Докато следващата буря го изтрие.

Да те обичам 
е като да гоня облаци.

В посока ведома единствено за тях.

Поройни чувства 
да утихвам, да примирам

в измислени понятия за грях.

Да се изгубвам, и да се намирам,

да се разпръсквам и да се събирам

във ново цяло.

И да те обичам пак..."

Стих: Мариана Дончева

Година на създаване:
2005
Размер на платното:
40 x 40 см
Размер с рамка:
62 x 62 см
Материал:
Сух пастел
Медия:
Картон
Преобладаващ цвят:
розово
Ключови думи / сюжет:
лице, женски образ, нежно, цвете
Важно!

• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.

• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.

• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.

• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.

• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.

Да те обичам
Продаден оригинал

"Да те обичам

е като да тичам сляпо

насрещу побеснели ветрове.

Косите ми, 
очите ми 
побъркват.

В сърцето ми се впиват.

И дали

след бурята ще бъда същата

не ги е грижа.

Обгръщат ме с прегръдки ненаситни.

Коварно нежно 
отнемат въздуха, 

раздират сетивата.
Препълват ме до крясък,
да поискам милост!

После...
кротко, 
в краката ми прилягат.

И отпечатват името ми в пясък.

Докато следващата буря го изтрие.

Да те обичам 
е като да гоня облаци.

В посока ведома единствено за тях.

Поройни чувства 
да утихвам, да примирам

в измислени понятия за грях.

Да се изгубвам, и да се намирам,

да се разпръсквам и да се събирам

във ново цяло.

И да те обичам пак..."

Стих: Мариана Дончева

Чанта

Няма добавени продукти в чантата

Сайтът ми използва “бисквитки”, за да работи добре. Ако искате да разберете какви данни се записват в тях, натиснете тук. Продължавайки напред, вие се съгласявате с тази функционалност.

OK