Страстно сърце
"Всички земни посоки си сбъркаха пътя сега
и поеха към теб… Сякаш век този миг са мечтали…
Мойте стъпки без друго танцуваха будни в нощта.
Ала днес полудяха…
Ти ли, обич, така ги запали?!…
Погледни как танцуват във здрача с безброй светлини
и се вглеждат във залеза. Огън и страст да поемат.
А когато те няма тишината до лудост боли
и зората, посърнала, влиза в откраднато време…
Затова остани. Тази нощ ще е дяволски грях.
С тънък креп от луна ще рисувам в очите жарава.
Знам, че утре по пътя ще има и присмех, и страх…
Но за обич такава си струва сега да забравя
наранените думи на всяка предишна любов…
и на тази, която навярно все още ме чака.
Тази нощ само вятърът срича над нас благослов.
Сякаш бди във съня ни, приседнал безмълвно на прага…
Всички мои посоки залагам за нощите с теб.
Щом единствено в тях мога просто да бъда различна…
А когато зората във будното утро се спре
ще разказва без дъх как с най-грешната страст се обича…"
Стих: Йорданка Господинова
• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.
• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.
• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.
• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.
• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.
"Всички земни посоки си сбъркаха пътя сега
и поеха към теб… Сякаш век този миг са мечтали…
Мойте стъпки без друго танцуваха будни в нощта.
Ала днес полудяха…
Ти ли, обич, така ги запали?!…
Погледни как танцуват във здрача с безброй светлини
и се вглеждат във залеза. Огън и страст да поемат.
А когато те няма тишината до лудост боли
и зората, посърнала, влиза в откраднато време…
Затова остани. Тази нощ ще е дяволски грях.
С тънък креп от луна ще рисувам в очите жарава.
Знам, че утре по пътя ще има и присмех, и страх…
Но за обич такава си струва сега да забравя
наранените думи на всяка предишна любов…
и на тази, която навярно все още ме чака.
Тази нощ само вятърът срича над нас благослов.
Сякаш бди във съня ни, приседнал безмълвно на прага…
Всички мои посоки залагам за нощите с теб.
Щом единствено в тях мога просто да бъда различна…
А когато зората във будното утро се спре
ще разказва без дъх как с най-грешната страст се обича…"
Стих: Йорданка Господинова