Alma libre

Продаден оригинал

"Камък върху камък ще стои,
като знак за друми извървени…
Огън върху огън ще гори,
а след него пепел ще остане.

А с една потулена искра,
тихо скрита в топлите ми длани,
щом остана в нощите сама
и без теб се свлича вечерта ми –

с нея ще запаля пак страстта…
И тогава, знам, ще ме намериш –
по една отронена сълза
след безброй несбъднати недели.

Диви ще са всички ветрове,
лудо ще се вихрят във зората.
Древна клетва пътят ми зове.
Скитница съм… Сричам тишината

и крада мечтите ти… Без мен
няма как да виждаш цветовете.
Днес белязах с огън твоя ден –
да ме носиш винаги в сърцето…

Затова, когато те боли,
не прегазвай чуждите морета.
Вътре, във сърцето ме търси,
като въглен, който още свети…"

Стих: Йорданка Господинова

Година на създаване:
2015
Размер на платното:
60 x 60 см
Размер с рамка:
81 x 81 см
Материал:
Маслени бои
Медия:
Лен
Преобладаващ цвят:
червено
Ключови думи / сюжет:
фигура, женска фигура, танц, фламенко, драма, страст, червена рокля
Важно!

• Когато споделяте картините в социалните мрежи, моля посочвайте име на автора и/или уебсайта му. Това е уважителна практика към труда на визуалните артисти.

• Цветови разлики: Изображенията на картините имат илюстративен характер, затова е възможно доставените продукти да имат известни разлики от тях поради техническите особености и разлики в технологиите за цифров пренос.

• Ако избирате опцията за разсрочено изплащане, моля да се запознаете с детайлите в раздел раздел Чести въпроси или в Общите условия.

• С още детайли относно моите картини можете да се запознаете в раздел Чести въпроси.

• За допълнителна информация, моля свържете се с мен като използвате формата за запитване в раздел Контакти.

Alma libre

Продаден оригинал

"Камък върху камък ще стои,
като знак за друми извървени…
Огън върху огън ще гори,
а след него пепел ще остане.

А с една потулена искра,
тихо скрита в топлите ми длани,
щом остана в нощите сама
и без теб се свлича вечерта ми –

с нея ще запаля пак страстта…
И тогава, знам, ще ме намериш –
по една отронена сълза
след безброй несбъднати недели.

Диви ще са всички ветрове,
лудо ще се вихрят във зората.
Древна клетва пътят ми зове.
Скитница съм… Сричам тишината

и крада мечтите ти… Без мен
няма как да виждаш цветовете.
Днес белязах с огън твоя ден –
да ме носиш винаги в сърцето…

Затова, когато те боли,
не прегазвай чуждите морета.
Вътре, във сърцето ме търси,
като въглен, който още свети…"

Стих: Йорданка Господинова

Чанта

Няма добавени продукти в чантата

Сайтът ми използва “бисквитки”, за да работи добре. Ако искате да разберете какви данни се записват в тях, натиснете тук. Продължавайки напред, вие се съгласявате с тази функционалност.

OK